Инсайт

В хаосa на моите мисли

забързано се спрях.

Срещу себе си обърнах се,

поисках да говорим.

Зададох си милион въпроси,

от които нищо не разбрах.

И разговори нямаше,

ти просто искаше да спорим.

В хаоса на моите мисли

изгубен се въртях.

Огледах се и тръгнах

и отново сбърках пътя.

Уплашен, скитах се във мрака.

Хранех се от своя страх.

Продавах си душата

с надежда карта да си купя.

От хаоса на моите мисли

нишка изтъках,

одеало си изплетох,

за да се завия.

Завит във пламъци, изгарях

измръзвах и от студ умрях,

възкръсвах и опитвах

самотата си да скрия.

В хаоса на моите мисли

на гнева вкуса разбрах,

превърнах го в тъга

и в купа я изсипах.

Умело я разбърквах,

изпивах я без страх,

тъгата в гняв превърнах,

а после пак си сипах.

В хаоса на моите мисли

видях ядосано дете.

То среден пръст показа ми,

а после ме напсува.

Кой сега ще го прегърне?

Бонбони кой ще му даде?

Дали съм аз детето

или детето ме сънува?

В хаоса на моите мисли

срещу себе си в гард стоях.

Свирепо се нападах,

опитвах да се счупя.

Събарях се и ставах,

ранен, посипвах раните с прах,

оглеждах се и търсех

броня да си купя.

Изгубен бях, тръгнах

и се спрях.

Изгубен бях, посоката държах.

В хаоса на моите мисли

търсех теб.

Калин Гайтанджиев