Разговор

–Татко, спиш ли? Ей, чуваш ли ме, татенце!? Дай си ръката тук, точно

тук, малко над коремчето ми. Задръж я. Усещаш ли , че е по-топличко. Това

тук, дето е по-топличкото, е къщичка. Знаеш ли кой живее в нея, татко? Не

знаеш? Тук е къщичката на душичката. Тук живее тя. Тя е като мъничко

човече, което се радва, когато ти е весело и хубаво, а когато ти е тъжно и

ядосано, плаче. Влиза в къщичката си, ляга в леглото си и се завива, защото,

когато плаче ѝ е студено. Усещаш ли татко? Усещаш ли колко е топличко тук

над коремчето ми сега. Сега е излязла и си играе. Хубаво ѝ е. Топличко ѝ е,

защото си ме прегърнал. Ти знаеш ли, татко, какво се случва с душичката,

когато човек умре? Не знаеш? Не се ли сещаш? Остава без къщичка и отива

някъде. Не знам къде точно, но не е сама там и си търси нова къщичка. Сега

ме гушни малко по-силно, че започвам да се натъжавам, а не искам да

заспивам тъжна. Да, така е по-добре. Сега на душичката ми отново и е

топличко и си играе пред къщичката.

Обичам те татенце! Лека нощ!

Леа Гайтанджиева 6г.